Външни и вътрешни методи 2 страница

14. Неделна беседа от Учителя, държана на

5 май, 1929 г. София – Изгрев.

Аксиома на живота

лекция пред общия окултен клас

АКСИОМА НА ЖИВОТА.

Размишление върху милосърдието.

Съвременното човечество е дошло до положение, в което трябва да стане смяна на енергиите му. Тази смяна ще се отрази и на неговото съзнание. Да се сменят енергиите на човека това значи, да се сменят формите на материалния свят, формите на самата материя. Щом формите се изменят, заедно с тях се изменя и посоката на енергиите, т. е. посоката на силите в човека.

Сега ще съставим пропорцията: М:С=Ч:М1. Това значи: материята (М) се отнася към силата (С) така, както чувствата (Ч) към мислите(М1). Под думата „материя“ разбираме формата на нещата, чрез която силата се проявява. Под думата „сила“ разбираме проява на ума, т. е. резултат на работата на човешкия ум или на Божественото в човека. Когато умът работи повече от сърцето, силата на човека е по-голяма. Когато сърцето работи повече от ума, гъстотата на материята е по-голяма. Тази е причината, поради която някои хора са слаби, сухи, а други – пълни. Който повече мисли, а по-малко чувства, той е сух, тънък. Който повече чувства, а по-малко мисли, той е пълен. Този човек не обича много да философства. Следователно, сърцето не се нуждае от философия, а умът не се нуждае от гъстота. В сърцето се събира повече потенциална енергия, а в ума – кинетическа. Човек трябва да знае методите, чрез които да превръща потенциалната енергия в кинетическа. Докато не е запалена, свещта съдържа потенциална енергия в себе си. Щом се запали, потенциалната енергия постепенно се превръща в кинетическа, т. е. в светлинна енергия. И ако човек чете на светлината на тази свещ, той приема енергията й и я използва за възприемане на мислите, които книгата съдържа в себе си. Как ще се използва светлината на свещта, това зависи от съзнанието на човека. Който има будно съзнание, той ще запали свещта и ще чете на нейната светлина. Който няма будно съзнание, той може да запали свещта и да заспи. Който разбира законите на природата, той запалва свещта и започва да работи. Щом свърши работата си, той изгасва свещта и заспива.

Това са положения, които съграждат живота на човека. Като живее, човек се ръководи от свои мисли и чувства, които, обаче, са резултат на неговия минал живот. Задачата му в сегашния живот е да се откаже от старите си разбирания, които са му причинили ред страдания, и да се стреми към новото, което единствено може да съгради неговия бъдещ живот. Страданията са резултат на миналото, радостите – резултат на бъдещето. Искате ли да живеете в радости, изменете посоката на живота си. – Ама беден съм. – Защо си беден? – Болен съм. – Защо си болен? Болестта, сиромашията показват, че човек се е свързал с един низш, неорганизиран живот, който се движи в посока, диаметрално противоположна на истинския живот. Влезе ли в неорганизирания живот, човек трябва да познава законите му и да знае, как да ги избягва. Не ги ли избягва, той непременно ще попадне под техните удари и ще носи последствията им: сиромашия, болести, страдания и смърт. Представете си, че едно малко дете се качва, на здрав, силен кон и се мъчи да го управлява. Докато има сили, то може да го владее. В най-скоро време силите му изчезват, то отмалява, и конят тръгва, накъдето иска. Такова е положението на всеки човек, който влиза в низшия, неорганизиран свят. Докато не е изгубил силите си, той се справя с него. Изгуби ли силите си, този живот започва да го владее. Като отслабне, човек казва: Животът няма смисъл. Няма защо да живея. – Не, във всички свои прояви, животът има смисъл, но човек трябва да познава силите си и да се нагърбва с работи, които може да носи.

Сега ще напиша следните отношения: 1:2:3; 3:4:5; 5:6:7; 7:8:9. Какво означават тия отношения? За да разберете смисъла им, вие трябва да ги принесете в живота. Числото едно, например, е първото отношение, представя артист, който има отношение към двете си ръце (2) и към публиката (3). Колкото по-добре пее или свири, толкова повече хора ще дойдат да го слушат и повече пари ще събере. Това отношение е положително. Дойдете ли до отношението 3:4:5, имате един инженер (3), който се наема да строи къща, без да разполага с големи знания. Не се минава много време, къщата се събаря (4). Като резултат. той не получава никакво възнаграждение (5). Това отношение е отрицателно. Усилията на този инженер са отишли напразно. Това е обяснение на двете отношения. Още много обяснения могат да се дадат.

Като изучава живота си, човек вижда, че понякога работите му вървят добре, като на артиста, а понякога – зле, като на инженера. Това показва, че енергиите в човека постоянно се сменят. Той е ту пасивен, ту активен; понякога е отрицателен, а понякога – положителен. Да бъде човек пасивен, това значи, да събира енергии в себе си, т. е. да бъде в състояние на почивка. Когато е активен, той изразходва събраната енергия. В този смисъл, ние виждаме, че човек е изложен на постоянни промени: ту се качва, ту слиза. Той се качва по планини, но слиза и в долини. Той върви по прави линии, но върви и по криви. Като върви по прави линии, той насочва енергиите си ту в хоризонтално, ту в перпендикулярно положение към земята. Дали се движи по вертикална или по хоризонтална линия, човек среща малко или почти никакви препятствия. Движи ли се по права линия, каквато мъчнотия да срещне на пътя си. човек лесно я разрешава. Когато разумният човек се движи, т. е. разрешава задачите си, природата широко отваря вратите си за него. За глупавия, обаче, тя затваря всичките си врати. – Защо вратите на природата са отворени за разумния? – Защото той може да прониква и през най-малките пространства. Той се вмъква и между най-малките частици, защото знае, че колкото малки да са частиците на материята, и между тях има празни пространства. Глупавият, обаче, търси широко отворени врати. Той търси широкия път, вследствие на което се натъква на големи изпитания и страдания. Както птицата може да ходи там, дето млекопитаещото не може, така и умният човек може да минава през такива отвори, през които глупавият не може.

На какво можем да уподобим птицата и на какво – млекопитаещото в човешкия живот? Птицата представя човешката мисъл, която лети високо. Млекопитаещото представя чувствата на човека, които се движат по земята. Затова, именно, мисълта представя рядка среда, а чувствата – гъста среда. Следователно когато се натъкне на някаква голяма мъчнотия в сърцето си, за да я реши правилно, човек трябва да се качи в ума си, да влезе в по-рядка среда, дето препятствията са по-малки. – Възможно ли е това? – С питане въпросите не се разрешават. – Мога ли да свиря добре? Ще свърша ли училище? Ще бъда ли здрав? – Това са въпроси, за които не се пита. Искаш ли да добиеш всичко това, ти трябва да работиш. Не работиш ли, нищо няма да постигнеш. Кой баща и коя майка нямат желание синът им да има същите дарби, каквито и те имат? Следователно, Бог, Който ни е изпратил на земята да учим, има всичкото желание да постигнем онова, с което Той разполага. – Възможно ли е това? – Щом питаш, ти се съмняваш в това, което е вложено в тебе. Щом грешиш, ти отричаш живота. Щом отричаш живота, ти приемаш смъртта. Дето е смъртта, там са страданията. – Не съм ли човек? Нямам ли право да мисля? – Че си човек, това никой не отказва, но покажи своята човещина. Че имаш право да мислиш, и това никой не отказва, но покажи своята права мисъл. – Не съм ли свободен? – Никой не отрича свободата ти, но не поддържай в себе си желания, които могат да те заробят. Като храниш в себе си низши желания, ти сам създаваш веригите на твоето робство. Заробиш ли се ти сам, и окръжаващите ще те заробят. Като знаят това, източните народи казват: Изхвърли навън всички желания, които те заробват. Наистина, всяко желание, което не е в съгласие с човешкия ум, заробва човека. И всяка мисъл, която не е в съгласие с човешкото сърце, също го заробва. За да не изпадне в робство, човек трябва да отхвърли от себе си всички желания и мисли, които не са в съгласие помежду си. Къде съществува такова съгласие? – В разумния живот. Само разумният живот се движи по успоредни линии. Щом тия линии започнат да се пресичат, разумността изчезва. Дето разумността изчезва, там се явяват ред мъчнотии и препятствия.

Като е дошъл на земята, колкото да е умен човек неизбежно ще се натъква на мъчнотии, но той трябва правилно да ги разрешава. Който е объркал конците, той сам трябва да ги разплете. Казвате, че срещате мъчни задачи за решаване. За професорите, които разполагат с много знания, тия задачи са лесни. Когато се е създавала природата, в нея са поставили задачи, които човек в далечното бъдеще ще разреши. Днес, с всичката си философия и знание, човек едва решава лесните задачи. Това показва степента на неговото развитие. По отношение на големите и сложни въпроси, които седят пред него, той е малко дете. За да расте и да се развива правилно, даден му е капитал, който да пуща в обръщение. Този капитал се увеличава и намалява, но има един основен капитал в живота му, който никога не се мени. Това е неговият мозък. Като умре, човек всичко оставя на земята. Единственото нещо което взима с себе си, това е капиталът, вложен в неговия мозък. Когато човек умира, душата му стои до главата, чака последното му издъхване, за да вземе веднага този капитал. Цял живот тя е работила върху него, превръщала е низшето във висше, организирала го е и сега слиза да го вземе със себе си. Тя взима само есенцията на мозъка, както фабрикантът на розово масло взима есенцията от розите. От три хиляди килограма рози, той изкарва само един килограм розово масло. Този фабрикант с право може да каже, че носи три хиляди килограма рози със себе си. – Възможно ли е това? – Възможно е. – Как? – Като есенция.

Мнозина питат, какво ще правят след смъртта си. – Много просто. Ще отидете при главата си и ще гледате да вземете есенцията на мозъка със себе си. Ако можете да превърнете материята на мозъка във фина материя, в есенция, която да вземете със себе си, вие ще напредвате и на онзи свят. Не можете ли да превърнете мозъчната материя в есенция, нищо не можете да придобиете. – Вярно ли е това? – Ще го опитате. Всички Божествени неща са верни и разумни.

И тъй, душата, за която се говори, не е вън от човека. Тя се проявява чрез човешкия мозък. Доколкото тялото и мозъкът на човека са организирани, дотолкова и душата му се проявява. Ако тялото и мозъкът на човека не са организирани, никаква душа не търсете в него. Погрешката на съвременните хора се заключава в това, че те отделят тялото от душата, т. е. материята от силата. За да се прояви, силата се нуждае от материя, от форма. Сама за себе си, материята никога не може да се обработи. За да се обработи, за да се организира, в помощ й дохожда силата. Едно от отличителните качества на материята е инертността. Тя не се мърда от мястото си. Ако някой иска да я помести, това значи, да я дигне на ръце, да я носи. Тя не се влюбва, подир никого не тича. За да я нахраните, вие сами трябва да й донесете храна, да отваряте и затваряте устата й. В това отношение, материята е голяма аристократка. Става ли въпрос за работа, не я търсете. Въз основа на свойствата на материята, казваме, че тя нито се губи, нито се създава, но само се видоизменя. Всеки може да носи толкова материя, с колкото сили разполага. Без сила материята не може да се обработва. Благодарение на силите в природата, от материята се образува тяло, чрез което Божественото се проявява. Казваме „сила и енергия“. Под думата „енергия“ разбираме разумното начало, което работи. Под „сила“ разбираме интензивността, с която разумното се проявява. Материята пък е формата, чрез която силата и енергията работят. Колкото по-голяма и по-интензивна е силата и енергията, толкова по-голямо напрежение предизвикват върху материята. Ако не може да издържи това напрежение, материята се пръска, както гранатите се пръскат под напора на експлозивните вещества в тях.

Сега, като изучавате човешкото естество, виждате, че понякога човек изпада в състояния, подобни на експлозивите. В такива случаи, той е готов да избухне като бомба. Например, минава някой ваш приятел покрай вас и на шега ви казва една обидна дума. Понеже обичате приятеля си, вие нищо не му казвате, правите се, че не сте чули, какво ви е казал. Обаче, независимо това, обидната дума работи във вас. Приятелят ви продължава да се шегува с вас, но вие не можете повече да мълчите. Още при първата шега вие сте се подпушили и не можете да издържате. Вие търсите в себе си, каква по-силна дума да му кажете, за да се отпушите. Това показва, че всяка дума съдържа в себе си известни сили, които оказват съответно влияние върху човека. Не само думите, но и хората взаимно си оказват известно влияние. Например, ако срещнете човек, когото обичате, колкото и да се въздържате, непременно лицето, движенията ви ще се изменят. Ако срещнете човек, когото не обичате, лицето ви пак ще се измени. Който разбира тия психологически състояния, по лицето на човека, по движенията му, той може да чете като по книга. Две естества има в човека: едното естество се поддава на контрол; второто естество, обаче, мъчно се контролира. В това отношение, индусите правят ред упражнения, да контролират, именно, второто човешко естество. Въпреки това, то мъчно се поддава на контрол.

Мнозина мислят, че светиите са съвършени, че са постигнали пълно самообладание и пълна себеконтрола. – Не, има неща в човешкото естество, които и светиите още не са преодолели. Те са работили цял живот върху известна своя чърта и в края на краищата пак не са успели да се справят с нея. Много окултни ученици са забелязали същото. Като искат да се справят с някоя своя отрицателна черта, те работят усилено в това направление и мислят, че са постигнали нещо. Минават дни и месеци, те не проявяват тази черта. Докато мислят, че са се справили с нея, изведнъж става нещо, и те пак я виждат в себе си, като че никога не са работили върху нея. Това се дължи на някакво неочаквано прекъсване на връзките с природата. И след това трябва да мине много време, докато тия връзки отново се завържат. Същото забелязваме и в природата. След всяко земетресение става прекъсване на водните течения. Вие виждате, че там, дето е имало извори, след земетресението изчезват, а дето е нямало, нови се явяват. След известно време изчезналите извори отново се явяват на същите места. Следователно, когато човек греши, изворите на неговата душа се прекъсват и изчезват. Изчезнат ли тия извори, заедно с тях изчезва и растителността наоколо. Като се намери в такива условия, човек трябва усилено да работи върху себе си, да възстанови връзката си с Божественото. Щом тази връзка се възстанови, изворите на живота отново потичат.

Казано е в Писанието, че както Бог прощава, така и човек трябва да прощава. – Защо е необходимо хората да си прощават? – За да възстановят връзките помежду си. Обаче, прошката е за съвършени хора, за светии, за велики хора. Наука е нужна на човека, за да знае, как да прощава. На думи човек казва, че е простил, но в края на краищата вижда, че не е простил. Казано е, че Бог ще заличи греховете на хората и няма да ги помене. Както виждате, само Бог е в състояние да направи това. Дойде ли до хората те днес прощават и заличават дълговете си, на другия ден отново ги изнасят на лице. Какво се ползва човек, ако постоянно бърка в старата каша? Нищо не печели. Не само, че нищо не печели, но губи. Не споменавайте грешките на миналото си, или на младините си. Щом сте изправили погрешките си, не говорете вече за тях. – Все трябва човек да поплаче за погрешките си. – Няма защо да плаче. Плачът означава слабост. Той не разрешава задачите на човека. Като плаче, човек несъзнателно търси помощ от някого. Въпреки това, и най-силните и велики хора поне един път в живота си са плакали, търсили са помощ от някъде.

Веднъж дошъл на земята, човек трябва да разбира дълбокия, вътрешен смисъл на живота. Той трябва да разглежда живота като нещо разумно. Следователно, натъкне ли се на някакво противоречие, на някаква отрицателна проява, той трябва да я трансформира в себе си, да знае, че това не е истинският живот. Животът, в своята целокупност, е разумен. Дали разбирате това или не, то е друг въпрос. Обаче, дръжте в ума си тази мисъл като аксиома. Става ли въпрос за света, ще знаете, че светът, създаден от Бога, е абсолютно разумен. Това да бъде за вас аксиома и да не се стремите да я доказвате. Всеки за себе си ще знае, че светът, в който се движи, е разумен. В този свят живеят разумни същества. Така трябва да гледа човек и на живота. Мисли ли той, че животът е неразумен, всички негови усилия да измени живота, остават напразни. Невъзможно е неразумното да стане разумно. Казано е в Писанието, че човек трябва да умре за света. Това значи, човек трябва да умре за стария живот и да започне нов живот. Човек трябва да умре за старите си разбирания и да започне с нови разбирания, с новия живот. Новият живот изисква от човека да живее за Бога, а не за старото, за световното разбиране на нещата. Пророците са разбирали аксиомата на живота и са живели според нея. Ще кажете, че пророците не са били толкова учени, каквито са учените в сегашните времена. – Не, пророците са имали такива знания за живота, каквито днес малцина ги имат. Пророците на миналото и днес живеят между хората, и днес пророкуват. Пророците са разбирали езика на Бога. Който разбира този език, той не може да бъде прост човек. Такъв човек познава законите на великата природа и живее съобразно с тях. Да издържат пророците на големите противоречия, които съществували в техните времена, това говори за тяхната сила. Гиганти са били те!

И тъй, ние туряме в мисълта си аксиомата: Светът, в който живеем, е абсолютно разумен. Съществата, които живеят в този свят, също са разумни. Приеме ли тази мисъл в себе си, човек трябва да изучава пътищата, по които разумното се проявява. Като изучавате проявите и пътищата на разумния живот, вие ще разберете, къде сте се отклонили, и ще се изправите. По този начин само ще направите разлика между разумния и неразумния живот, между богатия и сиромаха. Богатият може да даде всичко, каквото искате. Сиромахът не може да даде всичко, каквото искате. Здравият може да свърши всякаква работа. Болният не може да свърши никаква работа.Следователно, искате ли пари, търсете богатия. Искате ли работа, обърнете се към здравия. Сиромах, в абсолютния смисъл на думата, подразбираме грешен човек, който не е изпълнил Божиите закони. Не е сиромах онзи, който няма пари и имоти. В този смисъл, всеки трябва да бъде богат, не с пари и имоти, но с добродетели. Добродетелният човек всякога е бил богат, защото всякога е изпълнявал волята Божия. Христос казва: „Богатият не може да влезе в Царството Божие“. Под думата „богат“, Христос разбирал човек, богат с пороци. Такъв човек, наистина, не може да влезе в Царството Божие. Обаче, богатият с добродетели и сиромахът, беден от пороци и слабости, еднакво могат да влязат в Царството Божие. Разумните сиромаси и разумните богати ще влязат в Царството Божие. Неразумните сиромаси и неразумните богати няма да влязат в Царството Божие.

Едно от условията за влизане в Царството Божие е да знае човек да пее и да свири. Кракът на онзи, който не знае да пее, не може да стигне до вратата на Царството Божие. Който не може да пее, той непременно ще бъде върнат назад. За да бъдете приети в Царството Божие, вие трябва да се учите да пеете. Всеки ден трябва да пеете, да благодарите за всичко и да славите Бога.

Изпейте песента „Ти съзнавай, ти люби“.

Новата песен „Нева-санзу“, която днес ви дадох, изисква пълно участие на ума, на сърцето и на волята.

Т. м.

38. Лекция от Учителя, държана на

8 май, 1929 г. София – Изгрев.

Добрата дума

лекция пред специалния клас

ДОБРАТА ДУМА

Размишление върху силата на живота.

Какво представя правата линия? – Граница на плоскостта. А плоскостта? – Граница на тялото. Когато правата линия става по-дебела и по-голяма, това показва, че тя се превръща в плоскост. Значи, правата линия е в движение. Има движения в материалния свят, в духовния и в умствения. Например, срещате двама приятели, които са в хармония помежду си. Докато са в хармония, движението между тях е незабелязано, отношенията им са отмерени. По едно време отношенията им се изменят. Единият от тях казва, че приятелят му се изменил към него. И вторият казва същото. И двамата започват да мислят по особен начин, съставят си особено мнение един за друг. Това показва, че хармонията помежду им е нарушена. Обаче, промяната в отношенията между двама души не показва още дисхармония. Чрез промяната може да се внесе нещо ново, което да увеличи хармонията между приятелите. Следователно, човек трябва да проверява промените, които стават в неговия ум и в неговото сърце, да знае, какви резултати произтичат от тях – хармонични или дисхармонични. Ако учителят е недоволен от ученика си и му каже, че нищо не знае, последният може или да се разгневи на учителя си, или да се съгласи с него. Ако се разгневи, отношенията към учителя му са дисхармонични. Ако се съгласи с него, той започва да учи добре, поправя слабата си бележка, мнението на учителя си и отношенията към последния стават хармонични. Лошо е положението на ученика, ако остане с мисълта, че учителят му е несправедлив и го е преценил неправилно. Тогава той престава да учи и върви към загуба. И учителят губи, и ученикът губи; учителят губи едно на стоте, а ученикът – две, три и повече. Когато учител и ученик се борят, яйцето на учителят пострадва само от единия край, а на ученика и от двата края – и от острия, и от тъпия. Затова, като видят, че някой се бори с по-силен от него, казват му: Пази добре яйцето си, поне тъпият край да остане здрав. В заключение на това, казвам: Не докарвай обидите до крайния предел. Като дойдеш донякъде, върни се, да остане поне едно чисто място, на което да стъпиш.

Не докарвай обидата до крайния предел. Това е правило, чрез което си служат и лекари, и свещеници, и учители, и съдии. Като отиде при някой болен, на когото стомахът е крайно разстроен, лекарят му препоръчва абсолютен глад и от време навреме да употребява по една чайна лъжичка лекарство, разредено в малко вода. Болният пита, защо не трябва да яде. – Много просто, стомахът му трябва да се запази, да не отиде до крайния предел на неговото разстройство. Който мисли криво, казва, че лекарят не обича този болен, затова го лишава от ядене. Ако му даваше да яде, това показва ли, че го обича? Колкото е вярно едното заключение, толкова е вярно и другото. Ако акордът е хармоничен, това не показва, че тоновете, които го съставят, се обичат помежду си. И обратно: ако акордът е дисхармоничен, т.е. ако тоновете са в дисонанс, това не показва, че се мразят. В музиката и дисонансът, и съзвучието са еднакво необходими. Така светлината и топлината са необходими за живота. Отде произлиза светлината? – От знанието и от науката. Затова казваме, че знанието носи светлина и сила. Понякога светлината изсушава нещата, понякога ги опорочава. Например, докато не познаваш един човек, ти имаш добро мнение за него. Щом го познаеш, изменяш мнението си. Докато не познава материалното положение на своите клиенти, гостилничарят е добър и внимателен към тях. Щом разбере състоянието на кесията им, той изменя отношенията си към тях: към бедните става груб и невнимателен, а към богатите увеличава вниманието и разположението си. Следователно, за предпочитане е гостилничарят да бъде невежа за кесиите на своите клиенти. Някой казва, че иска да знае всичко. – Не трябва да знаеш всичко. Какъв смисъл има да знаеш кога ще умреш или кога ще ти се случи някакво нещастие? Страшно е за човека да научи някаква новина изведнъж.

Един циганин-хамалин спечелил на лотария един голям параход. Завели го при парахода и му казали: Този параход е твой, на лотария го спечели. Като чул това той се стреснал изведнъж и полудял от радост. Трябвало да го подготвят, постепенно да свикне на радостта. Да го заведат при парахода и да го запитат: Харесва ли ти този параход? Какво би направил, ако ти го подарят? Най-после да му се каже, че този параход е негов. Големите изненади са опасни за съзнанието на човека. Напредналите същества се справят лесно с тях, но обикновените не могат да издържат големи напрежения. Понякога природата си служи с тях. – Кога? – Когато иска да кали човека. Така железарят кали желязото: нагорещява го силно и после го поставя в студена вода или обратно: силно изстуденото желязо туря в огън. Мисълта, която обхваща човешкото съзнание, се нуждае още от мекота и пластичност, да може гръбнакът й да издържа и на най-големите бури и изпитания.

И тъй, никой не може да се произнася, че еди кой си го обича, или не го обича. – Защо? – Защото любовта съществува само като абсолютна проява на Бога. Човек не е проява на любовта, но чрез него тя може да се прояви. А Бог е Любов. Божественият свят е свят на светлина и на любов. Тъй щото, ако търсите светлина, там ще я намерите; ако търсите любов, пак там ще я намерите. Вън от този свят вие изпадате в мрак и в безлюбие. Ние говорим за възходящата любов, в която няма измяна. Ако говорите за любовта на промените, вие сте в друг свят. Тази любов наричаме низходяща. В тази любов хората се влюбват и разлюбват. Докато са влюбени, те са готови на всякакви жертви. Щом се разлюбят, нищо не дават един за друг. Любов, в която има влюбване и разлюбване, е любов на илюзиите. Такава е земната любов. Докато е на земята, човек се движи в илюзии. На десет илюзии ще срещне едва една реалност. Ако избягвате илюзиите, нищо няма да ви остане. Илюзиите са като триците на брашното, но и без тях не може, все има с какво да се занимавате. Каквото представят играчките за децата, такова нещо са илюзиите за възрастните. Дълго време детето се занимава с играчките си. Следователно, и възрастният не може в един момент да се откаже от илюзиите си. Докато живее с илюзии, човек все още се държи за земята. Отнемат ли изведнъж илюзиите му, той ще полети в пространството, без да може да се спре. Страшно е това положение. То е все едно, да се качиш на балон и да отрежат връзките на балона. Дълго време ще викаш, но никой не може да ти помогне. Ще чакаш, докато балонът сам падне на земята. Всяко нещо може да бъде илюзия, но може да бъде и реалност – зависи от разбирането на човека. Бомбата е илюзия за онзи, който не я разбира, но реалност за онзи, който я разбира.

Някои казват, че илюзиите са сенки на живота. Лошо ли е да бъдеш на сянка? Лятно време, в големите горещини е добре да бъдеш на сянка, но зимно време сенките са опасни. Значи, илюзията е опасна, когато не е употребена на място. Други пък поддържат, че илюзията е подобна на рекламата. Както рекламата привлича вниманието на хората към нещо ценно, така и илюзията привлича вниманието им към реалността. Като седиш известно време под сянката на крушата, най-после ще обърнеш внимание и на самата круша. Сянката на крушата ще ви даде повод да правите научни изследвания. Като знаете това, не избягвайте илюзиите, но вървете постепенно към реалността на живота. Учените, по линиите в спектроскопа, познават, дали две тела в пространството се отдалечават едно от друго, или се приближават. Външно, отдалечаването и приближаването не се забелязват, но по линиите лесно се определят. Също така се определя и бързината на това отдалечаване и приближаване.

Илюзии съществуват и в мислите, и в чувствата на човека. Например, някой ученик или студент се готви за изпит и си въобразява, че ще го издържи за шесторка, но получава едва тройка. Явява се на друг изпит и очаква да бъде скъсан, а всъщност, получава добра бележка. Това са илюзии на неговите мисли и чувства. В заключение казвам: Който печели в началото, накрая губи. И който губи в началото, накрая печели. Не е голямо нещастие, че ученикът или студентът е пропаднал на изпита си. Когато влезе в реалния свят, тогава ще има ясна представа за нещата; тогава ще разбере кое му носи щастие. Щом е така, не казвайте, че знаете това или онова. Истинско знание е това, което ви следва навсякъде. Някой казва за себе си, че е добър математик, но не може да си служи с математиката. – Защо? – Защото не се упражнява, не работи с нея. Друг казва, че е силен, но силата му изневерява. Той не се упражнява, не работи физически и всеки ден губи силата си. Когато човек губи силата, знанието си, това показва, че се намира под влиянието на други закони. Всеки иска да бъде свободен, самостоятелен, никой да не му влияе. Това е невъзможно. Например, някой решава една задача, иска сам да я реши. Така той усилва своята самоувереност, но, в края на краищата, пак не е самостоятелен. Стотици хора преди него са решавали същата задача, мислили са върху нея, и той върви по отъпкан път – не е самостоятелен и независим. Той се влияе от мисълта на онези, които са работили преди него. – Не искам да се свързвам с хората, не искам да правя връзки. – И това е невъзможно. Ще правиш връзки с хората, с храната, с дрехите си и т.н.

Едно е важно за човека: всяка връзка да му предава нещо. Връзваш обущата си, да се държат добре за краката. Връзката е минус, ползата от обущата е плюс. Ако плюсът е по-голям, минусът е на място. Храната е минус, товар; ползата от храната е плюс. Природата започва с минус и свършва с плюс. Като се роди, детето започва да диша, да се храни – изразходва енергия – минус е това. Въздухът, водата, храната му предават нещо – това е плюс. Има външна и вътрешна пасивност – минус; има външна и вътрешна активност – плюс. На пасивността отговаря активност. Някой човек е външно пасивен, вътрешно – активен. И обратно: някой е външно активен, вътрешно – пасивен. Казват, че този човек има инициатива. Той може да има инициатива, без да свърши някаква работа. Друг пък няма инициатива, но, като започне да работи, свършва работата си. Добре е човек да има инициатива, добре е да бъде индиферентен, но само за някои неща. Философът, обаче, се интересува от всичко, но не купува всичко. Правете и вие същото: всичко наблюдавайте, от всичко се интересувайте, но малко купувайте – не се товарете много.

Не нашли, что искали? Воспользуйтесь поиском: